Проф. Марин Дринов

На 13 март (нов стил) през 1906 г. завършват дните на българския възрожденец, учен и обществен деец проф. Марин Дринов. Роденият в Панагюрище през 1838 г. бъдещ просветител завършва местното училище, след което заминава да продължи образованието си в Русия. Завършва Киевската духовна семинария, а по-късно и Историко-филологическия факултет на Московския университет. По време на своето образование, както и след това, Марин Дринов събира материали за България от различни архиви и изследва историята и етнографията на народа ни. През 1869 г., заедно с други високообразовани българи, става съучредител на Българското книжовно дружество и пръв негов председател. Макар и отдаден на науката, той активно се включва в изграждането на свободното Княжество България след 1878 г. и завежда отдела за народното просвещение и духовните дела по време на Временното руско управление в страната. Марин Дринов е един от съставителите на Търновската конституция, а също по негово предложение София е избрана за столица на княжеството. Заслугите му за изграждането и издигането на българската историческа и филологическа наука са големи. Той вярва, че науката ще закрепи националното съзнание и дух. Усилията му за образоване на народа го нареждат сред българските будители, които не трябва да забравяме. След 1881 г. проф. Дринов живее в Харков, където работи като преподавател в университета и където доживява последните си дни.

Името на Марин Дринов е отбелязано до родния му град на картата „Български будители, XVIII-XIX век“. Цялата карта ще откриете в  Атлас по история и цивилизации за 10. клас.

Стенна карта  „Възрожденска просвета и култура, XVIII-XIX век. Борба за самостоятелна църква, XIX век“