Дата: 01 Мар 2021
1 март е национален празник на Босна и Херцеговина. В бившата югославска република отбелязват Ден на независимостта.
През VI-VII век на територията на днешната държава се заселват различни южнославянски племена. През XII век е образувана държавата Босненска бановина, която в края на XIV век става кралство и стига своя средновековен разцвет при управлението на крал Твърдко I. През 1463 г. Босна пада под властта на Османската империя. Деветнадесет години по-късно същото става и с Херцеговина. След Берлинския конгрес (1878 г.), Австро-Унгария първоначално окупира, а 30 години по-късно анексира Босна и Херцеговина. След края на Първата световна война и разпадането на Австро-Унгария, Босна и Херцеговина става част от Кралство на сърби, хървати и словенци, което от 1929 г. става Кралство Югославия. По време на Втората световна война е част от образуваната Независимата хърватска държава, а през 1945 г. влиза в състава на Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ). След проведен референдум, който е бойкотиран от част от босненските сърби, на 1 март 1992 г. Босна и Херцеговина обявява своята независимост. Месец след референдума започва гражданска война, която завършва с подписването на Дейтънското споразумение в края на 1995 г.
Босна и Херцеговина е разположена в западната част на Балканския полуостров върху площ от 51 129 кв.км и има малък излаз на Адриатическо море (20 км). Релефът е преобладаващо планински, като по-голямата част от страната е заета от Динарските планини. Климатът ѝ в южните и западните части е субтропичен средиземноморски, а в останалите - умерен. Природните ѝ ресурси включват въглища, желязо и боксит. Населението на Босна и Херцеговина е около 3,8 млн. души, като трите основни етнически групи са бошняци (ок. 50%), сърби и хървати. Официални езици са босненски, хърватски и сръбски, а преобладаващите религии - ислям (ок. 50%) и християнство (ок. 30% православни и 15% католици). Столица и най-голям град е Сараево. След материалните щети от войната икономиката на страната бавно се възстановява, но голям дял в нея има сивата икономика. Босна и Херцеговина е традиционен производител на различни селскостопански култури като царевица, зеленчуци и плодове. Страната бележи голям ръст в туризма с акцент върху исторически, религиозни и културни забележителности, но е и популярна дестинация за ски и еко туризъм.
Босна и Херцеговина по време на отделянето ѝ от СФРЮ и главни събития от периода са показани в картата „Разпадането на Югославия“. Цялата карта, както и още карти, на които можете да проследите историческите периоди от развитието на страната, ще откриете в 
Исторически атлас на Югоизточна Европа.
Природогеографска карта на Балкански полуостров ще откриете в Атлас на света.
Остави мнение/коментар