Превземането на Одринската крепост (1913 г.)

На 26 март (13 март по стар стил) 1913 г., по време на Балканската война (1912-1913 г.), българската армия постига една от най-славните си победи – превземането на непристъпната Одринска крепост. Считаната за една от най-силните крепости в цяла Югоизточна Европа, Одрин е важна стратегическа точка по пътя за спечелването на войната срещу Османската империя. Българското командване нарежда обсада на крепостта, която започва от октомври 1912 г. Модернизираната наскоро крепост е защитавана от силен гарнизон под командването на доказалият се турски военачалник - Шукри паша. Задачата за превземането ѝ е дадена на бойците от Втора българска армия, командвана от генерал-лейтенант Никола Иванов. В обсадата участват и по-малобройни сръбски сили. Българската авиация се включва с разузнавателни действия. През март 1913 г. започва подготовка за щурм. В разделената на четири сектора обсада (Източен, Западен, Северозападен и Южен) половината от силите са разпределени в Източния сектор, който е с най-голяма дължина на фронта, и са под командването на генерал-майор Георги Вазов. Именно на тях се пада да изнесат най-голямата тежест на атаката, предшествана от продължителен артилерийски обстрел. Сутринта на 25 март предната отбранителна позиция в Източния сектор е превзета от бойците на ген. Вазов, но настъплението временно е спряно. Нов щурм започва късно вечерта и след близо осемчасов бой Източният сектор е превзет изцяло. На 26-ти сутринта българските бойци започват да навлизат в града, Шукри паша капитулира, Одрин пада. Това е последният голям удар срещу Османската империя, който води и към края на Балканската война. Триумфът на българската армия край Одрин затвърждава военната ѝ слава, но градът остава в български ръце само няколко месеца, заради избухването на Междусъюзническата война.

 Превземането на Одрин, както и други важни бойни действия и битки от Балканската война са показани в картата „Балканската война, 1912-1913 г.“.  Цялата карта ще откриете в  Атлас история на България.

 Стенна карта  „Балканска война, 1912-1913 г.“ с врезки „Междусъюзническа война, 1913 г.“ и „Балканите след Междусъюзническата война“.