Вестник Българска Дневница

На 4 април 1857 г. в Нови Сад излиза първи брой на вестник „Българска дневница“. Това е първият вестник, редактиран от българския революционер и възрожденски деец Георги С. Раковски. По това време Нови Сад (днес в Сърбия) е в пределите на Австрийската империя и там Раковски намира по-благоприятна среда за публицистична дейност, свързана с разпространение на идеи за българското национално освобождение. Вестникът разглежда обществено-политически въпроси, отнасящи се за Балканите и отношенията с европейските сили, но основният стремеж е да се описват проблеми конкретно от българската действителност. В поредица от статии Раковски изкарва на преден план теми за църковното движение, за гръцкото духовенство, за злоупотребите на властите и чорбаджиите. „Българска дневница“ се превръща в проводник на идеите на революционера. Съществуването на изданието обаче е сравнително кратко - до октомври същата година. След първия пробен брой излизат още 18. Деветнайстият брой е конфискуван от австрийските власти и вестникът е спрян по искане на турското правителство. За това време обаче, той е успял да привлече вниманието на българите, да ги окуражи и да ги накара да се замислят за бъдещето си. Три години след спирането на „Българска дневница“ Раковски започва издаването на нов вестник с името „Дунавски лебед“, който да продължи да ползва като оръжие в борбата за българското национално пробуждане.

 Издаването на български вестници през Възраждането, сред които и вестник „Българска дневница“, е показано в картата „Българска култура, XIX век“. Цялата карта ще откриете в  Атлас история на България.