Дата: 03 Дек 2020
📃 На 3 декември 1866 г. в османската столица Истанбул (Цариград) излиза първи брой на българския вестник „Македония“. Той е основан и редактиран от Петко Славейков. Името на вестника показва една от целите му – да пробуди българския дух на населението в македонско. Вестникът се отпечатва в едноименната печатница „Македония“, закупена същата година от Славейков, и излиза един път седмично, а през четвъртата си година на издаване – два пъти седмично. Като активен участник в църковната борба за независимост Славейков включва църковния въпрос като постоянна тема във вестника. Друга важна тема, която присъства, е народната просвета и училищата, които трябва да се освободят от чуждо влияние. Вестникът често критикува туркофили, гъркофили и чорбаджии, описва тежкото положение на българите, страдащи от произвола на османската власт. Към каузата си Славейков привлича редица български общественици, които пишат дописки за вестника. Сред тях са Тодор Икономов, Гаврил Кръстевич, Григор Пърличев, Райко Жинзифов, Найден Геров, Марин Дринов, Петър Берон, Николай Павлович, Йордан Хаджиконстантинов – Джинот. Няколко пъти вестникът е спиран временно от турските власти до юли 1872 г., когато е спрян окончателно. Славейков е арестуван, а печатницата – затворена. За тези близо пет и половина години на съществуване вестник „Македония“ се превръща в най-четения вестник сред българите и най-влиятелната трибуна през Възраждането.
Вестник „Македония“ е отбелязан в картата „Българска култура, XIX век“. Цялата карта ще откриете в 
Атлас история на България.
Картата ще откриете и в Атлас по история и цивилизации за 7. клас.
И в Атлас по история и цивилизации за 10. клас.
Остави мнение/коментар