Дата: 29 Ное 2020
Константин Фотинов е един от възрожденските ни книжовници, допринесли за развитието на българската култура и просветно дело в трудните времена под чужда власт и подтисничество. Роденият в Самоков, добре образован и владеещ няколко езика българин, първоначално се проявява като елинофил. С времето обаче националното му самосъзнание и родолюбие надделяват и той започва да работи за развитието на българското образование и култура. В град Смирна (днес Измир), където се установява, Фотинов става учител, занимава се с книжовна дейност, а през 1828 г. създава смесено елино-българско училище, в което въвежда взаимоучителната метода. Той е редактор и издател на първото българско списание - „Любословие“, издавано също в Смирна. Списанието започва да излиза през 1844 г. и чрез него Фотинов опитва да окаже въздействие на националното съзнание на народа и да повдигне духа му. В броевете на „Любословие“ се предлага информация от различни сфери – образование, религия, български език, история, география, естествознание и други. Статиите в списанието, някои преводни, а други авторски – на Фотинов и други български книжовници, оказват силно влияние на българската култура. Отпечатани са 24 броя, след което списанието е спряно, защото не покрива разходите си. Българският периодичен печат обаче не спира. В същата година, в която излиза последният брой на списанието (1846 г.), започва издаването на първия български вестник „Български орел“ (издаван от Иван Богоров в Лайпциг), а скоро след това броят на периодичните издания бързо нараства и те изиграват важна роля не само за културата, образованието и сплотяването на народа, но и за разпространение на идеите за борба за свобода.
На 29 ноември 1858 г. в Цариград завършва дните си родолюбивият български просветител и книжовник, Константин Фотинов, дал началото на българския периодичен печат със списанието с красивото име „Любословие“.
В картата „Българска култура, XIX в.“ са показани местата на издаване на някои от най-емблематичните български вестници, списания и книги от разглеждания период, а също така и най-ранните български читалища, зографски школи, места за развитие на художествени занаяти и други. Цялата карта ще откриете в 
Атлас по история и цивилизации за 7. клас и в Атлас по история и цивилизации за 10. клас.
Стенна карта "Възрожденска просвета и култура, XVIII-XIX век. Борба за самостоятелна църква, XIX век"
Остави мнение/коментар