Седми и Осми кръстоносен поход

През втората половина на XIII век кръстоносната идея за отвоюването на Светите земи вече е загубила много от първоначалната си мощ. Един от последните поддръжници на идеята е френският крал Луи IX. През 1248 г. той оглавява Седмия кръстоносен поход, състоящ се от около 15 000 души, основно френски поданици. Походът се насочва към Египет, а след това към остатъците от Йерусалимското кралство. Там Луи IX започва укрепителни дейности на крепостите, присъствието му оказва голямо влияние на християните в района, но вестта за смъртта на майка му налага връщането му обратно във Франция, останала без регент. Така през 1254 г. походът приключва и след шестгодишно отсъствие кралят се заема с държавните дела на френското кралство, но без да губи интереса си към случващото се в Светите земи. Няколко години по-късно Луи IX отново започва подготовка за поход и през 1270 г. оглавява Осмия кръстоносен поход. Към него се присъединява и брат му - Шарл Анжуйски, който по това време управлява Сицилианското кралство и под чието влияние Луи IX допуска стратегическата грешка да насочи похода първоначално към управлявания от Хафсидите Тунис. Горещото лято прави труден престоя на кръстоносците в лагера край града, а водата в кладенците не винаги е годна за пиене. Разпространява се чумна епидемия, от която умират много кръстоносци, сред които и самият крал. Шарл Анжуйски започва преговори с халифа на Тунис и на 30 октомври същата година е сключено примирие, което бележи края на похода. Въпреки неуспеха на водените от него два кръстоносни похода, френският крал се доказал като пламенен католик, борещ се за християнските дела, заради което е провъзгласен от римския папа за светец. Остава във френската история с името Свети Луи.

Водените от Луи IX походи са показани на картата "Кръстоносни походи, V-VIII". Цялата карта и легендата ще откриете в Атлас по история и цивилизации за 6. клас.