Орденът на тамплиерите

В началото на XII век в Йерусалимското кралство, образувано след успешния Първи кръстоносен поход (1096-1099 г.), френски рицари създават военно-монашески орден, чиято цел е да защитава от нападения християнските поклонници в Светите земи. Това е началото на т.нар. Орден на тамплиерите. Рицарите-тамплиери добиват широка известност в християнския свят. Подчинени единствено на римския папа, те бързо увеличават числеността си, богатството също. Добрата организация им помага да се отличат в битките на кръстоносците по време на следващите походи към Светите земи. Участието в ключови кръстоносни битки им носи бойна слава, опеката на папата - освобождаване от данъци и свободно преминаване на граници, а натрупаните богатства - политическо могъщество. След падането на Йерусалимското кралство в мюсюлмански ръце в края на XIII век постепенно идва и упадъка на Ордена. В началото на XIV век френският крал Филип IV Хубави, който е силно задлъжнял на тамплиерите, започва да оказва натиск върху папа Климент V, под чиято власт е Ордена, да предприеме действия срещу тях въз основа на слухове за ерес. Самият крал издава заповед за задържане на всички френски тамплиери. Така се стига до ранната петъчна сутрин на 13 октомври 1307 г., когато членовете на Ордена във френското кралство са арестувани. Наред с обвиненията в измяна и ерес, към тях са насочени и нападки за множество различни престъпления, а богатствата им са конфискувани. В края на същата година и папата призовава за арести на тамплиери в другите християнски държави. След изтезания някои от членовете на ордена правят признания по обвиненията, а по-късно отново ги отричат. През 1310 г. десетки тамплиери са изгорени на клада в Париж, а през 1311 г. с папска була Орденът официално е разпуснат.

Унищожаването на Ордена на тамплиерите е показано със знак върху картата "Англия и Франция, XII-XIV век ". Цялата карта, както и карти с кръстоносните походи ще откриете в Атлас по история и цивилизации за 6. клас.