Войнишко въстание (1918 г.)

Участието на България в Първата световна война (1915-1918 г.) се отразява много тежко на стопанството в страната. Влошеното икономическо положение оказва сериозно влияние и на фронта - снабдяването на войниците с храна, дрехи и оръжия е затруднено и недостатъчно, което води до недоволство, обезверяване и спад в дисциплината. След пробива в българските позиции през септември 1918 г. при Добро поле от страна на многократно превъзхождащия, не само по численост, но и с техника, сръбско-френски противник и след дадените тежки жертви в битката, войниците ни отстъпват в хаос, а гневът им прелива. На 24 септември негодуванието им преминава в масов бунт. Започва т.нар. "Войнишко въстание". Разбунтувалите се войници се отправят към столицата с намерението да накажат главните виновни за загубата и участието на страната във войната. В Кюстендил те превземат установената в града главна квартира на армията, а по-късно в Радомир обявяват България за република. Подкрепяни от земеделските лидери Райко Даскалов и Александър Стамболийски, хиляди разбунтувани войници продължават към София. На 30 септември в близост до града са разбити от правителствени войски. Ден по-рано България е подписала Солунското примирие, с което слага край на участието си във войната.

Движението на въстаналите български дружини е показано на картата "Балканите през Първата световна война". Още много детайли от развитието на войната на територията на полуострова ще откриете на цялата карта, която е част от  Исторически атлас на Югоизточна Европа.

Картата ще откриете и в  Атлас по история и цивилизации за 10. клас.

Стенна карта "Балканите през Първата световна война (1914–1918)"