Дойранската епопея

През септември 1918 г. край Дойран Българската армия удържа една от най-славните си победи. В рамките на Първата световна война (1914-1918 г.), България, като съюзник на Централните сили и според общия военен план, е ангажирана в позиционна война на Южния (Солунски) фронт. Първият щурм на Антантата е в началото на август 1916 г. Отблъснат е с цената на немалко жертви от двете страни. Втората битка от т.нар. Дойранска епопея е през април-май 1917 г. Българската армия, под командването на ген. Владимир Вазов, отново не допуска пробив в позициите, победата ѝ е категорична, а противникът търпи изключително тежки загуби. Третото настъпление на съглашенските сили започва на 16 септември 1918 г. и идва ден след пробива им в българските позиции при Добро поле. Англичани и гърци атакуват мощно на 18 септември, уверени, че този път с голямото си числено превъзходство ще сложат край на героичната българска отбрана. На следващия ден е последната неуспешна и отчаяна английска атака. Благодарение на умелата военна стратегия на ген. Вазов, войниците му постигат историческа победа с минимални жертви. Въпреки епичната победа обаче България върви към загуба на войната и генералът получава заповед за отстъпление към границите на страната.

Победата при Дойран е отбелязана на карта, изобразяваща участието на България в Първата световна война. Цялата карта и легендата към нея ще откриете в Атлас по история и цивилизации за 7. клас, а също и в Атлас по история и цивилизации за 10. клас.


Стенна карта "Балканите през Първата световна война (1914–1918)"