Великата схизма

През XI век между папския Рим и патриаршията в Константинопол продължават да се трупат противоречия, започнали назад във времето, които подсказват, че назрява разделение в християнската църква. Културните особености на двата големи християнски центрове - Рим и Константинопол (Новия Рим) спомагат за натрупването на разлики в догмите и обредите. Към тях се добавят и разногласия по отношение на църковната организация, както и спецификите на Източната и на Западната църква във взаимоотношенията им с държавната власт. Възникват спорове, постепенно противоречията между двете църкви се изострят и през 1054 г. достигат своя връх. След разпореждане на константинополския патриарх Михаил I Керуларий за закриване на латинските църкви във византийската столица, римският папа Лъв IX, който е на смъртен одър, изпраща легати в Константинопол, които да намерят път за сближаване и помирение. След напразно чакане за аудиенция при патриарха, три месеца след смъртта на папа Лъв IX, папските легати се отказват от опитите за преговори и на 16 юли 1054 г. в църквата Света София с папска була обявяват отлъчването на Керуларий от църквата. Реакцията на патриарха не закъснява и няколко дни по-късно от своя страна той предава анатема на легатите. Разколът в християнската църква от 1054 г. остава в историята с името Великата схизма. След него католическата и източноправославната църква никога повече не се обединяват.

Разделянето на църквата е показано със знак върху картата "Християнската църква, VII-XI век". На нея с различни цветове са показани териториите, населявани от католици, православани, павликяни, богомили и други разпространени в Европа през разглеждания период религии. Цялата карта и легендата към нея ще откриете в  Атлас по история и цивилизация за 6. клас.