Битката при Дорилеон (1097 г.)

На 1 юли 1097 г. по време на Първия кръстоносен поход се състои важна битка между кръстоносната войска и селджукските турци край град Дорилеон. С повдигнат боен дух, след общия успех с византийците при превземането на държания от селджуките град Никея, кръстоносците се отправят на юг, следвайки посоката към крайната си цел – Йерусалим. След тридневен марш, вечерта на 30 юни, авангардът на войската, предвождан от норманския благородник Боемунд Тарентски, прави лагер близо до разрушения град Дорилеон. На следващия ден кръстоносците са нападнати и заобиколени от селджуките. Под постоянния обстрел на вражеските стрели часове наред, отрядът на Боемунд търпи значителни загуби до идването на помощ от другите водачи на похода от ариергарда на войската. След полученото подкрепление обединените кръстоносни сили контраатакуват и отблъскват противника, който бяга от бойното поле и изоставя лагера си със съкровищницата на румелийския султан Кълъч Арслан. След победата при Дорилеон кръстоносците почти необезпокоявани преминават през Анадола, а византийският император Алексий I Комнин умело се възползва от успеха им и възстановява властта на империята над голяма част от Мала Азия.

Битката при Дорилеон и пътят на кръстоносците от Първия кръстоносен поход (сини стрелки) са показани на картата „Балканите и първите кръстоносни походи“. Цялата карта с подробна легенда към нея ще откриете в  Историческия атлас на Югоизточна Европа.