Договорът от Рапало (1920 г.)

След края на Първата световна война между Италия и Кралство на сърби, хървати и словенци възниква напрежение за подялбата на австро-унгарските владения в Далмация и северното крайбрежие на Адриатическо море. Претенциите на Италия, към териториите с преобладаващо славянско население, се основават на Лондонския договор от 1915 г., в изпълнение на който Италия обявява война на Германия и Австро-Унгария, а в замяна получава гаранции за териториални придобивки след войната. На 12 ноември 1920 г. в град Рапало (близо до Генуа) между Италия и Кралство на сърби, хървати и словенци е сключен договор, чиято цел е да реши териториалния спор между страните. В търсене на компромисно решение, договорът определя границата между двете държави, като към Италия са определени полуостров Истрия, островите Црес, Лошин, Ластово, Палагружа и град Задар, а другият стратегически и силно желан от двете страни град Риека е признат за независим град (няколко години по-късно е анексиран от Италия). Договорът от Рапало поставя голям брой словенци и хървати в пределите на Италия.

Още от териториалните промени в държавите на Балканския полуостров след Първата световна война ще откриете на картата "Балканите според Версайската система", част от Исторически атлас на Югоизточна Европа.