Дата: 23 Сеп 2020
На 23 септември 1902 г. по поречието на река Струма избухва въстание, което цели да привлече вниманието на европейската общественост към тежкото положение на жадуващите свобода българи, останали в пределите на Османската империя. Въстанието е недобре организирано, преждевременно и има малък обхват - части от Горноджумайски, Мелнишки и Петрички район. Четите на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) не издържат в тежките сражения срещу големите войскови части, изпратени от Високата порта. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), още по време на подготовката за това ранно въстание, изразява несъгласие с ВМОК за избухването му и отказва да се включи в сраженията. Българското правителство също се разграничава от действията, надявайки се на по-удобен бъдещ момент в международен план. Горноджумайското въстание е потушено, български села са опожарени и разграбени, населението е избивано или подлагано на насилие и репресии, бежански потоци се насочват към България. Жестокостите, извършени над населението в района на въстанието, предизвикват реакция сред европейската общественост и заставят Великите сили да се намесят и да притиснат Високата порта за приемането на реформи, касаещи управлението на европейската част на империята. Приетите реформи обаче не се прилагат реално. Следва Илинденско-Преображенското въстание.
Районът на Горноджумайското въстание е показан в червено на картата "Освободително движение в Македония и Тракия". Цялата карта и легендата към нея ще откриете в
Атлас по история и цивилизации за 10. клас и в
Атлас по история и цивилизации за 7. клас.
Остави мнение/коментар