Горноджумайско въстание (1902 г.)

На 23 септември 1902 г. по поречието на река Струма избухва въстание, което цели да привлече вниманието на европейската общественост към тежкото положение на жадуващите свобода българи, останали в пределите на Османската империя. Въстанието е недобре организирано, преждевременно и има малък обхват - части от Горноджумайски, Мелнишки и Петрички район. Четите на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) не издържат в тежките сражения срещу големите войскови части, изпратени от Високата порта. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), още по време на подготовката за това ранно въстание, изразява несъгласие с ВМОК за избухването му и отказва да се включи в сраженията. Българското правителство също се разграничава от действията, надявайки се на по-удобен бъдещ момент в международен план. Горноджумайското въстание е потушено, български села са опожарени и разграбени, населението е избивано или подлагано на насилие и репресии, бежански потоци се насочват към България. Жестокостите, извършени над населението в района на въстанието, предизвикват реакция сред европейската общественост и заставят Великите сили да се намесят и да притиснат Високата порта за приемането на реформи, касаещи управлението на европейската част на империята. Приетите реформи обаче не се прилагат реално. Следва Илинденско-Преображенското въстание.
 

Районът на Горноджумайското въстание е показан в червено на картата "Освободително движение в Македония и Тракия". Цялата карта и легендата към нея ще откриете в Атлас по история и цивилизации за 10. клас и в Атлас по история и цивилизации за 7. клас.