Цариградски договор от 1913 г.

Междусъюзническата война от 1913 г. приключва с подписването на Букурещкия договор (28.VII.1913 г. по стар стил) уреждащ отношенията на България и съседните ѝ страни, воювали срещу нея, с изключение на Османската империя, която също се намесва в конфликта. Българо-османските отношения остават неуредени, защото в преговорите и конференцията не участват османски представители. Намесата на Османската империя във войната между бившите съюзници води до окупация на Източна Тракия, северно от линията Мидия-Енос. Много от българското население в района бяга на север. Под заплахата османската офанзива да продължи, българското правителство влиза в двустранни преговори с турското. Така се стига до подписването на Цариградския договор на 29 септември (16 септември по стар стил) 1913 г., който урежда границата между двете държави. Царство България отстъпва Източна Тракия, като запазва областите около Малко Търново и Свиленград, както и излаза на Егейско море. В отделна клауза е разгледано и връщането на българските бежанци в Източна Тракия, но тя остава неизпълнена. Две години след договора България и Османската империя са съюзници в Първата световна война.

Цариградският договор е отбелязан на картата „Междусъюзническа война, 1913 г.“. На нея са показани както главните военни действия на участниците в конфликта, така и разпределението на териториите според договорите. Цялата карта ще откриете в  Атлас по история и цивилизации за 10. клас.

Карта на Междусъюзническата война ще откриете и в  Атлас по история и цивилизации за 7. клас.