Деколонизацията в Южна Азия

След Втората световна война се засилват националните движения в колониите и много народи получават своята независимост и самостоятелна държавност. Първият голям успех на деколонизация е постигнат от Индия - перлата в Британската корона. Това събитие отприщва процеса на деколонизация на Британската и Френската империи, а държави като Испания, Холандия, Белгия и Португалия губят статута си на колониални сили.
През 1946 г. партията Индийски национален конгрес застава начело на протестите, а нейният ръководител Джавахарлал Неру по-късно става първият министър-председател на Индия. По същото време се създава и Ислямска лига. Страната е разтърсвана от междуетнически и верски конфликти. На 15 август 1947 г. Великобритания дава независимостта на Индия, този ден е обявен за национален празник на страната. Едновременно с това се образува и ислямската държава Пакистан, която празнува своята независимост ден по-рано, на 14 август.
Днес Индия е втора в света по население; технологична, ядрена и космическа сила, с третата по численост армия в света. От друга страна Пакистан е шести по население, също ядрена сила, с осмата армия в света. Противоречията не са изгладени, двете държави след 1947 г. водят поредица от войни. След последната война, през 1971 г. от Пакистан се отделя Източен Пакистан - Бангладеш и се обособява като отделна държава, а областта Кашмир и до днес остава "ябълка на раздора".

"Ти и аз, ние сме едно. Не мога да ти причиня болка, без да нараня себе си!"
Махатма Ганди

Годините на обявяване на независимост са показани на картата "Деколонизация в Югоизточна Азия, 1945-1989 г.". Изобразени са колониалните владения в Югоизточна Азия към 1945 г. и границите на държавите към 1989 г. Цялата карта ще откриете в Атлас по история и цивилизации за 8.-9. клас.

Стенна карта  "Деколонизация"