Иван Вазов

На 9 юли (27 юни стар стил) през 1850 г. в Сопот в семейството на Минчо и Съба Вазови се ражда първородният им син Иван Вазов. Бъдещият голям писател първоначално учи в местното училище, а по-късно в Калофер и Пловдив. За кратък период живее в Румъния, където срещите с българските емигранти въздействат на младия поет и дават отражение в творчеството му. Работи като учител, преводач, чиновник и се включва в различни родолюбиви дейности, но неговото призвание е творчеството. Първото му публикувано стихотворение е „Борба“ през 1870 г., а шест години по-късно е отпечатана и първата му стихосбирка. Така започва един дълъг творчески път, който ще даде много на българската литература - първият български роман – „Под игото“, разкази като „Една българка“ и „Дядо Йоцо гледа“, удивителните оди от „Епопея на забравените“, повести като „Чичовци“ и „Немили-недраги“, стихотворенията „Аз съм българче“, „Отечество любезно, как хубаво си ти!“, „Българският език“ и още много произведения от различни жанрове. Творбите на Вазов, наречен „патриарх на българската литература“, отразяват две исторически епохи – Възраждане и Следосвобожденска България и посяват чувство на родолюбие в поколения наред до ден днешен. Умира през 1921 г., заслужил признанието и обичта на народа си.

Картата „Култура и образование, 1879-1912 г.“ е част от  Атлас по история и цивилизации за 10. клас.

Ще я откриете също и в  Атлас по история и цивилизации за 7. клас.