Битката при Чешме (1770 г.)

На 7 юли през 1770 г. завършва решително за Руско-турската война от 1768-1774 г. морско сражение - Битката при залива Чешме. След началото на поредната за двете силни империи война, Русия изпраща ескадрили от Балтийско към Средиземно море, за да разгърне нов фронт и по този начин да отклони вниманието на вражеските сили от Азовския флот (преименуван по-късно на Черноморски) и от Дунавския и Кримския театър на войната. В плановете на мащабната експедиция влиза и пробив през Дарданелите към османската столица. Две руски ескадрили достигат Егейско море през пролетта на 1770 г. Обединени под командването на граф Алексей Орлов, те откриват турския флот закотвен между остров Хиос и пристанищния град Чешме. Битката започва на 5 юли сутринта, като численото превъзходство на турците е почти двойно, но подредбата им в залива не позволява пълно разгръщане на потенциала. В разгарянето на битката горящи отломки от взривени турски кораби достигат близките им плавателни съдове в залива, което води до нови експлозии и загуби. Битката приключва с руска победа, османският флот е почти напълно разбит, жертвите от турска страна надвишават 10 000 души. За известно време е осигурен руски контрол над Егейско море. Това е най-голямото поражение в морска битка за османците след Битката при Лепанто (1571 г.). То изиграва важна роля за сключването на мирния договор от Кючук Кайнарджа (1774 г.), а също и вдъхновява балканските народи за борба за свобода. 7 юли е отбелязан сред т.нар. Дни на военна слава за Русия, а една от белите ивици на синята яка от униформата на руските моряци символизира именно победата в битката при Чешме.

Битката при Чешме е показана на картата „Европейско-османски конфликти, 1683-1798 г.“. Цялата карта ще откриете в  Исторически атлас на Югоизточна Европа.