Река Маккензи

Според теория за разселването на древните хора се смята, че по време на първоначалната човешка миграция от Азия към Северна Америка долината на река Маккензи е била техният път. В края на XVIII век тя става и път за европейските изследователи, които се насочват към северните територии на Канада. През 1789 г. шотландският изследовател Александър Маккензи тръгва на експедиция по реката. Изпратен в района на езерото Атабаска, като представител от Северозападната компания за търговия с кожи, той научава от местните индианци, че реките в района текат на северозапад. Изследва няколко дни Голямото Робско езеро и открива в западния му край мястото, откъдето изтича река Маккензи, която местните наричат „Дех Чо“ (Голяма река). Мислейки, че реката ще го заведе към Тихия океан в района на Аляска, той той тръгва с кану по нея. Пътешествието му завършва на 14 юли, когато достига до делтата на реката, която обаче се оказва, че се влива не в Тихия, а в Северния ледовит океан. Според предание, заради този неочакван факт, изследователят кръстил реката "Disappointment" (разочарование). По-късно в негова чест, тя официално е именувана Маккензи.

Дължината на река Маккензи от Голямото робски езеро до вливането ѝ е 1738 км, а заедно с реките Робска, Пийс и Финли достига дължина от 4241 км, което я прави най-дългата речна система в Канада. Тя има голям водосборен басейн, който обхваща 20% от територията на Канада, втори по площ в Северна Америка след този на река Мисисипи. На различни притоци на реката са изградени водноелектрически централи.

 Река Маккензи е показана на  стенната Природогеографска карта на света.

 Карти на Северна Америка ще откриете в  Атлас по география и икономика за 6. клас.