Обсада на Константинопол (626 г.)

На 7 август 626 г. завършва една от големите обсади на столицата на Източната Римска империя – Константинопол. Император Флавий Ираклий Август (Ираклий I) води продължителна и изтощителна война с Персия. Персийците успешно завладяват римски територии включително и в Мала Азия и отказват предложенията за мирни преговори на Ираклий. За да обърне хода на войната, през 622 г. императорът лично оглавява войската си, тръгвайки на добре подготвен поход към Армения. Докато източноримската армия е на поход и напредва на изток, през юли 626 г. персийска войска пристига край Константинопол и обгражда града от азиатската страна. Действията на персийците са координирани с аварите, които чакат удобен момент да нападнат Източната Римска империя, макар да имат сключен мир с нея. Авари и славяни пристигат край столицата в края на юни и започват подготовка с обсадно оборудване за атака от европейската страна. Започват сблъсъците със защитниците на града, действията на които са ръководени от константинополския патриарх Сергий I. Нападенията нямат успех, а персийски салове и славянски моноксили, които опитват да прекарат персийска войска от другата страна на Босфора, са унищожени от източноримските кораби. След неуспешните си нападения, аварите се оттеглят на 7 август и слагат край на обсадата. Макар персите да остават на азиатския бряг на Босфора през зимата, опасността за Константинопол е преминала. Неуспехът на обсадата спасява империята, аварите никога повече не заплашват сериозно Константинопол, а след победата на Ираклий през 627 г. в Битката при Ниневия идва и краят на войната.

 Славяно-аварско-персийската обсада от 626 г. е показана на картата „Варварски нашествия“. Цялата карта ще откриете в  Исторически атлас на Югоизточна Европа.,