Жак Картие

Жак Картие е мореплавателят, който в епохата на Великите географски открития пръв установява власт на Франция над територии в днешна Канада. Френският изследовател, роден в херцогство Бретан, се отправя на експедиция през пролетта на 1534 г. по поръчка на краля. Пътешественикът се насочва на запад, по посока на остров Нюфаундланд, за да изследва непознати земи, като надеждата му е да открие западен път към Азия и богатите пазари там. За 20 дни експедицията пресича Атлантическия океан и Картие започва изследователската си дейност. Той обхожда части от източното крайбрежие на остров Нюфаундланд, южния бряг на полуостров Лабрадор и обстойно изследва залива Сейнт Лорънс. Екипажът осъществява контакт с местните индианци – ирокези, а Картие поставя близо до брега висок кръст с надпис, който определя земята като притежание на френската корона. Така е поставено началото на френската колонизация в района. Картие осъществява още две пътувания, като изследва и картографира поречието на река Сейнт Лорънс и земите около нея. Реката ще се превърне в основен път, по който изследователите и колонизаторите ще навлизат след това във вътрешността на Северна Америка. Наименованието „Канада“ е дадено от Жак Картие именно на територията около долината на Сейнт Лорънс. То произхожда от дума на езика на племето ирокези, която означава „село“ или „селище“.

Експедицията на Жак Картие (жълти стрелки), както и първите владения на французите в Америка (в жълто) са показани на картата „Велики географски открития, XV-XVII век“. Цялата карта ще откриете в   Атлас по история и цивилизации за 8.-9. клас.

Стенна карта   „Велики географски открития, XV-XVII век“