Дата: 17 Сеп 2020
След падането на Видинското царство през 1396 г. под властта на османците, идва краят на средновековната българска държавност. Съпротивата срещу завоевателите обаче продължава. Представители на оцелялата аристокрация от балканските държави се борят за земите си и търсят взаимодействие с близките християнски владетели. След Битката при Анкара през 1402 г. и последвалата я криза в Османската империя, властта над Балканите е значително отслабена. Това е удобна възможност за наследниците на последните български царе – Константин (син на видинския цар Иван Срацимир) и Фружин (син на цар Иван Шишман), да организират борба срещу османската власт. Двамата князе, които до този момент са намирали убежище във Влахия и Унгария, вдигат въстание през 1408 г. в северозападните български земи. Не са известни подробности за продължителността на въстанието и военните действия на въстаниците, но те имат успех, защото български градове в района отхвърлят османската власт. Претендентът за султан – Сюлейман Челеби, изпраща многобройна войска, която да усмири разбунтувания район. Въстаническата войска е разбита при Темска и първото организирано антиосманско въстание е потушено. След въстанието и двамата князе продължават да участват във военни акции на съседни християнски владетели срещу османците. Константин II Асен умира на 17 септември 1422 г. в Белград, а Фружин - през 1460 г. в Брашов.
Районът на въстанието на Константин и Фружин е показан на картата „Антиосманска съпротива до края на XVI век“. Цялата карта ще откриете в Атлас по история и цивилизации за 10. клас.
Картата ще откриете също и в Атлас по история и цивилизации за 6. клас.
Остави мнение/коментар