Обсадата на Антиохия (1097-1098 г.)

На 21 октомври 1097 г. започва едно от ключовите събития в Първия кръстоносен поход (1096-1099 г.) – обсадата на Антиохия. Добре укрепеният град се намира на стратегическо местоположение по пътя от полуостров Мала Азия към Йерусалим и контролът над него е важен за кръстоносците, които целят освобождаване на Светите земи от властта на мюсюлманите. Антиохия по това време е във властта на селджуките, а емирът на града очаква обсадата и се подготвя със запаси. След започването на обсадата, кръстоносците започват да страдат от липса на достатъчно храна и положението им се влошава с времето. Някои от тях умират от глад, други дезертират, но въпреки тежките условия в началото на 1098 г. рицарите постигнат победа над войската на емира на Алепо, притекъл се на помощ на обсадените. В началото на юни кръстоносците успяват да влязат в града, но цитаделата остава непревзета. Към тях се насочват още обединени емирски войски, които ги обграждат, но в последвалата битка, кръстоносците правят пробив и отново имат успех. Виждайки поражението на мюсюлманската войска на 28 юни 1098 г., защитниците на цитаделата се предават. Превземането на Антиохия осигурява продължаването на кръстоносния поход. Единият от водачите на похода - норманският благородник Боемунд Тарентски, който още по време на обсадата показва желанието си да запази Антиохия за свое владение, установява властта си и над околните селища. В началото на 1099 г. кръстоносната войска продължава пътя си към Йерусалим. Провъзгласено е Княжество Антиохия, под управлението на Боемунд I, което съществува 170 години.

 Пътят на кръстоносците от Първи и Втори кръстоносен поход, както и образуваните след първия поход кръстоносни държави са показани на картата „Балканите и първите кръстоносни походи“. Цялата карта и легендата към нея ще откриете в  Исторически атлас на Югоизточна Европа.