Битката при Акронион (740 г.)

През 740 г. на полуостров Мала Азия в близост до Акронион (днес град Афион) се води едно от големите сражения от арабско-византийските войни. Силната и богата Византийска империя е пречка за напредващата арабска експанзия и това я прави основен враг на Арабския халифат. След неуспешната обсада на Константинопол през 717-718 г., арабите спират атаките си към империята за кратко, а след това са възобновени по-скоро като грабителски набези, отколкото като завоевателни походи. След победа над хазарите през 737 г. обаче омаядският халиф отново засилва военните кампании срещу империята и жъне успехи. През 740 г. халифът събира голяма войска под предводителството на един от синовете си, която е разделена на три части, насочени към западната, източната и централната част на полуострова. Византийският император Лъв III Исавър тръгва с войската си към втората по сила арабска част - тази, която атакува централните части от полуострова. Двете армии се срещат в битка край Акронион, в която императорът печели решителна победа. Голяма част от арабската войска е избита, включително и двамата ѝ главнокомандващи. Този голям успех за византийците намалява значително арабския натиск към империята, дава им предимство в противоборството и носи престиж за императора. 

 Битката при Акронион е отбелязана на картата „Византия и Балканите, 718-814 г.“. Цялата карта ще откриете в  Исторически атлас на Югоизточна Европа.