Дата: 11 Ное 2020
На 11 ноември 1606 г. край устието на река Житва, която в миналото се е вливала директно в Дунав, е сключен мирен договор между Османската империя и Хабсбургската монархия. Договорът слага край на т.нар. Дълга война, продължила тринадесет години в пограничните територии на двете воюващи сили, както и в Трансилвания, Молдавия и Влахия. Наричана е понякога и „Петнадесетгодишната война“, в зависимост от това коя година се счита за начало на конфликта. Войната е започната от османците, а успехите на християнските съюзници през 1598 г. дава отражение и в българските земи – избухва Първото Търновско въстание. През годините се състоят голям брой битки и обсади с променлив за двете страни успех. Антиреформаторската политика на Хабсбургите настройва срещу тях потенциални протестантски съюзници и през 1604 г. унгарският благородник Ищван Бочкаи вдига въстание на протестантите в Трансилвания срещу властта на Хабсбургите. От своя страна Османската империя през 1603 г. е започнала и война с Персия. При тези условия двете воюващи страни са принудени да търсят мир. Дългата война завършва с договора от Житватьорок, който осигурява на всяка от страните териториите, които притежават към този момент. Австрийските Хабсбурги се освобождават от задължението си да заплащат на султана данък за унгарските си владения (Хабсбургска Унгария). Мирът дава възможност и на двете империи да насочат силите си към други противници, но фактът, че османците не успяват да проникнат по-навътре в хабсбургските територии е сериозно геополитическо поражение за тях.
Териториите на военни сблъсъци и основните действия на воюващите страни по време на Дългата война, както и последвалият договор са показани в картата „Влахия, Молдавия и Трансилвания, XVI-XVII век“. Цялата карта ще откриете в 
Исторически атлас на Югоизточна Европа.
Остави мнение/коментар