Неофит Рилски

На 4 януари през 1881 г. в Рилския манастир завършват дните на един виден български книжовен деец и будител от възрожденската епоха - Неофит Рилски. Заслугите му за развитието на българското просветно дело и книжнина го нареждат сред личностите, спомогнали за формирането на общобългарското съзнание и самочувствие, което от своя страна дава тласък и на националноосвободителното ни движение. Роденият в Банско през 1793 г. Никола Поппетров Бенин, както е светското му име, получава началното си образование в килийното училище на неговия баща. Увлечен в иконописването, той заминава за Рилския манастир, където през 1811 г. става монах. След замонашаването продължава образованието си, а през 1827 г. започва преподавателска дейност. Избран е да бъде учител в първото българско светско взаимно училище в Габрово и за целта месеци наред Неофит Рилски изучава взаимоучителната метода и превежда взаимоучителните таблици на български език. Съставя редица учебници и учебни пособия за нуждите на просветното дело в страната, сред които „Българска граматика“, „Взаимоучителни таблици“, „Краснописание“, “Ученически дисциплинарен правилник” и други. Сред неговите ученици са бъдещи просветни дейци като Найден Геров, Захарий Княжески, Йоаким Груев, Христо Пулеков, а също и художника Захарий Зограф. Неофит Рилски е създател и на първия български глобус. След като приключва с преподавателската дейност, която развива в различни училища през годините, се оттегля в Рилския манастир, където се отдава на книжовна дейност до смъртта си.

 Цялата карта „Българска просвета, XIX век“ ще откриете в  Атлас по история и цивилизации за 10. клас, а също и в  Атлас по история и цивилизации за 7. клас.