Дата: 15 Яну 2021
Три десетилетия след потушаването на въстанието на Петър Делян (1040-1041 г.) срещу византийската власт, българите отново се вдигат на бунт. Тласък за това дава поражението на Византия от селджукските турци в битката при Манцикерт (1071 г.). Освен тежката загуба в Мала Азия, отслабващата империя губи от норманите и последната си крепост в Южна Италия, а на север е притискана от нашествията на печенеги. В тези условия българското население от югозападните краища вижда удобен момент да направи опит да възстанови българската държава. Въстаническите действия, подхванати от потомци на български боляри, започват през 1072 г. в Скопие. Бунтът е оглавен от болярина Георги Войтех, произхождащ от кавхански род. Към въстаниците се присъединява и Константин Бодин, син на сръбския княз Михаил и потомък на Самуиловия род, който е провъзгласен за „български цар“. Обхватът на въстанието се разраства, достигайки на север Нишко, а на юг – Костурско, като и в двете посоки са изпратени въстанически войски. Междувременно византийският император Михаил VII Дука изпраща войска към Скопие, която разгромява въстаническата армия там, а двамата ѝ водачи падат в плен. Скоро след това въстанието е напълно потушено. Георги Войтех е жестоко измъчван и умира от раните си по пътя към Константинопол. Константин Бодин достига до византийската столица, затворен е в манастир, а по-късно изпратен в Антиохия, откъдето успява да избяга и през 1081 г. става сръбски крал.
Въстанието на Георги Войтех, както и други български въстания от XI век са показани на картата „Българските земи под византийска власт“. Цялата карта ще откриете в 
Атлас по история и цивилизации за 10. клас.
Въстанието е показано и в картата „Византия, средата на XI-XII век“, която е част от Атлас по история и цивилизации за 6. клас.
Стенна карта „Българските земи под византийска власт. Възстановяване на България при Асен и Петър“
Остави мнение/коментар