Въстание на Петър Делян (1040-1041 г.)

След падането на българските земи под византийска власт през 1018 г. населението е принудено да търпи тежък финансов и духовен натиск. Българското висше духовенство е подменено с византийско, а смяната на натуралните данъци с парични води до ограбване на хората от корумпирани византийски чиновници. Българите обаче не се примиряват нито с тежкото си положение, нито с това да живеят под чужда власт, и през 1040 г. в Белград вдигат голямо въстание. Негов водач е предполагаемият Самуилов внук, син на Гаврил Радомир – Делян, който е обявен за цар на българите и приема името Петър. Въстаниците се насочват на юг, превземат Ниш и се придвижват към Скопие, който е център на тема България. Там Петър Делян обединява войската си с тази на друг въстанически лидер, предвождащ бунтовници от района на Драч, който е убит, за да няма раздвоение на лидерството. Въстаническата армия освобождава голяма част от западните български земи, достигайки до Солун. Добрият ход на въстанието обаче е променен след пристигането във въстаническия лагер на сина на цар Иван Владислав – Алусиан, който до този момент е на византийска служба. Приет с голямо доверие от Петър Делян, той е изпратен с голяма въстаническа войска да превземе Солун. Край града българите са разбити, а водачът им е заподозрян в измама и предателство. Алусиан оправдава подозренията, като ослепява Петър Делян, след което бяга при византийския император и за действията си е дарен щедро. По-късно Петър Делян е пленен от византийците и отведен в Константинопол, българите са разбити, въстанието е потушено, но борбата на народа за отхвърляне на чуждия гнет и възстановяване на българската държава продължава.

 Центърът и районът на въстанието на Петър Делян са показани в картата „Българските земи под византийска власт“. Цялата карта ще откриете в  Атлас по история и цивилизации за 10. клас.

 Стенна карта  „България под Византийска власт“.