Одрински мирен договор (1444 г.)

На 12 юни 1444 г. в Одрин, тогавашна столица на Османската държава, е сключен мирен договор между султан Мурад II и представители на обединените християнски сили от Първия кръстоносен поход на Владислав III Ягело. Походът, започнал през 1443 г., има за цел да спре османската експанзия на Балканите, преди тя да е достигнала Централна Европа. Към армията на съюзниците от Кралство Унгария, Кралство Полша, Влашко, Молдавия и други се присъединяват и български, сръбски и босненски отряди. Походът, оглавен от полско-унгарския крал Владислав III Ягело и трансилванския войвода Янош Хунияди, преминава Дунав край Белград, продължава покрай река Морава и навлиза в българските земи. Кръстоносците побеждават в няколко решителни битки османски войски, но тежките зимни условия пречат на победоносния ход и те са принудени да се оттеглят за презимуване към Белград. Там идва и предложението на Мурад II за сключване на примирие. Християнски пратеници са отиват в Одрин да уговорят условия, изгодни за съюзниците. Султанът подписва договора на 12 юни и го изпраща за ратификация от Владислав III Ягело в Сегед. Полагайки клетва върху Библията полско-унгарският крал финализира примирието, сключено за срок от 10 години. Османците губят завладените от тях християнски земи в Поморавието и крепостта Смедерево. Султан Мурад II се отказва от престола и абдикира в полза на малолетния си син Мехмед II. Мирът обаче не трае дълго, защото папата убеждава крал Владислав III Ягело да предприеме нов поход още същата година и го освобождава официално от дадената клетва. В новия кръстоносен поход срещу османците, полско-унгарският крал намира смъртта си в битката край Варна.

Кръстоносните походи на Владислав III Ягело и главните битки са показани в картата "Османската държава и Балканите, 1402-1453 г.". Цялата карта ще откриете в  Исторически атлас на Югоизточна Европа.