Дата: 29 Юни 2020
В началото на XIX век много българи вземат участие и дават своя принос за освободителните борби на сърби и гърци с надеждата, че когато дойде и техния ред, също ще получат помощ. През започналото 1821 г. Гръцко въстание мнозина българи се включват в състава на въстаническите сили, а някои достигат и ръководни постове. Такъв пример е революционерът Хаджи Христо Българина. Преди да се включи в гръцката борба, той участва заедно с баща си и брат си в Първото сръбското въстание. Близките му загиват при обсадата на Белград през 1806 г., но той успява да оцелее. По-късно преминава на служба при Хуршид паша, назначен от султана за управител на Морея. Така българинът се озовава на полуостров Пелопонес и когато започва обсадата на Триполица от гръцките въстаници, се присъединява към техния лагер. Заради опита си, той получава възможност да оглави голям български отряд, който впоследствие се проявява с храбростта си и има големи заслуги за овладяването на крепостта. Следват още редица битки, в които българите, под предводителството на Хаджи Христо, смело се сражават. Особено силно отрядът му се откроява с подвизите си в една от най-важните битки във въстанието - битката при прохода Дервенаки, която завършва с тежко поражение за османците. Българинът израства в чин генерал от гръцката армия. След края на въстанието участва в изграждането на новоосвободената страна и през 1843 г. е избран за делегат на трако-македонските българи в Народното събрание. Заради приноса си в гръцката борба за свобода е ценен в южната ни съседка и в столицата Атина е издигнат негов паметник.
Цялата карта "Гръцко въстание, 1821-1829 г." ще откриете в 
Исторически атлас на Югоизточна Европа.
Райони на българска подкрепа на сръбското и гръцкото въстание са обозначени в карти от Атлас по история и цивилизации за 7. клас.
Както и в Атлас по история и цивилизации за 10. клас.
Остави мнение/коментар