Падането на Търново (1393 г.)

През пролетта на 1393 г. османските завоеватели предприемат нов поход към българските земи. Султан Баязид I събира голяма войска, решен да сложи край на Търновското царство. Мащабната войска обсажда и блокира столицата Търново от всички страни. Превземането на града е тежка задача дори и за голяма войска, не само заради доброто укрепяване, но и заради природните особености на местоположението му, които го правят труднодостъпен. Градът се защитава героично, въпреки отсъствието на цар Иван Шишман, който по това време е в Никопол, за да преговаря с Унгария за военна помощ. В драматичните месеци на обсада, важна роля за защитата на града има патриарх Евтимий, който вдъхва кураж на бранителите и се грижи за духа на жителите. След тежки три месеца на съпротива, в крайна сметка старопрестолният град е превзет на 17 юли 1393 г. Как точно се е случило това не е ясно, но последствията са жестоки. Следва избиване на търновските боляри, както и на други жители на града, изселване на хиляди търновци и заточение за патриарх Евтимий. Българският политически, духовен и просветителски център попада в османски ръце за векове. Цар Иван Шишман се укрепя в Никопол и с преговори и отстъпки успява да удължи още малко дните на своето царуване.

 Превземането на Търново е показано в картата "Падане на България под османска власт, 1371-1396 г.". Цялата карта ще откриете в  Атлас по история и цивилизации за 10. клас.

 А също и в  Атлас по история и цивилизации за 6. клас.

 Стенна карта  "Падане на България под османска власт, 1371-1396 г.".