Най-старият европейски град в Новия свят

На 5 август 1494 г. е основано най-ранното европейско постоянно обитавано селище в Новия свят, което днес е столица на Доминиканската република - Санто Доминго. Основаването му е дело на Бартоломео Колумб, по-малък брат на всеизвестния Христофор Колумб. В края на юни той досига до острова, по-късно именуван Испаньола, с малка флота, финансирана от испанската корона. За място на селището избира южното крайбрежие на острова, край река Озама, и му дава името Нова Исабела в чест на кралица Исабела Кастилска. По-рано същата година бележитият му брат също е основал селище - Ла Исабела, на северния бряг на острова, но то просъществува само 3-4 години. През 1495 г. Нова Исабела е преименувана на Санто Доминго в чест на католическия светец Свети Доминик. В следващите години градът е важна отправна точка за испанската колонизация в Америка. През 1502 г. Санто Доминго е разрушен от силен ураган, но е възстановен и солидно укрепен, макар и от другия бряг на реката. Там през 1522 г. избухва първият известен голям робски бунт в Америка, когато поробените африканци се надигат в захарната плантация на един от синовете на Христофор Колумб. Друг любопитен епизод от историята на града е от 1586 г., когато английският мореплавател и пират Франсис Дрейк окупира града и иска откуп за него. Испанското управление на острова е силно отслабено и градът остава на милостта на пиратите за повече от 50 години. От 1795 г. до 1822 г. градът сменя няколко пъти принадлежността си, а след 1844 г. вече е столица на независимата Доминиканска република. В периода 1930-1961 г. носи името Суидад Трухильо в чест на диктатора Рафаел Трухильо, но след неговата смърт градът отново е преименуван на Санто Доминго. 

 Санто Доминго е отбелязано в картата "Централна Америка". Цялата карта ще откриете в  Атлас на света.