Дата: 02 Мар 2021
След тежкото поражение на османците в Битката при Виена през 1683 г. проличава отслабването на империята и това става предпоставка за избухването на въстания в българските земи. През 1686 г. в Търново избухва въстание, чиито главен организатор е Ростислав Стратимирович, представящ се за потомък на последния владетел на Видинското царство - цар Иван Срацимир. Преди въстанието той посещава Москва, където получава подкрепата на московския патриарх Йоаким. В помощ на Ростислав за организирането на бунта руският патриарх изпраща племенника си - Савелий Дубровски. Заговорът обаче е издаден на турските власти и в Търново започват екзекуции. Въстанието избухва, въстаническите сили овладяват Търново и околностите, макар и за кратко, а Ростислав е обявен за търновски княз. Бунтът се разпространява от двете страни на Балкана, достига и София. Срещу въстаниците е изпратена редовна турска войска, водят се тежки сражения. Бунтовниците са разбити, а водачите на въстанието се укриват в Рилския манастир и по-късно бягат в Москва. Макар информацията за бунта да е несигурна, преплитаща история и легенда, т.нар. Второ търновско въстание може да се разглежда и като събирателно на въстаническата дейност в Търновска област през този период.
Въстанията в българските земи в края на XVII век включително и Второто търновско въстание, походите на османската войска и християнски войски и др. са показани на картата „Съпротива срещу османската власт в края на XVII век“. Цялата карта ще откриете в 
Атлас по история и цивилизации за 10. клас.Все още няма коментари
Остави мнение/коментар