Св. Наум

Св. Наум е сред видните личности на средновековна България, чиято дейност играе важна роля за духовното и културно развитие на страната ни. Роден и израснал в Мизия, бъдещият просветител търси своето призвание, като се присъединява към учениците на Кирил и Методий. През 863 г. участва във Великоморавската мисия на братята, а през 868 г. присъства в Рим на освещаването на славянските книги и богослужение от папата. По-късно продължава с просветителската си мисия във Великоморавия, под ръководството на Методий, след чиято смърт, заедно с останалите ученици е подложен на гонения от католическото духовенство. През 886 г. заедно с Климент и Ангеларий бяга в пределите на българската държава, където княз Борис I не само им дава убежище, но им предоставя условия да продължат и развият книжовно-просветителската си дейност. Наум създава книжовно средище в манастира към Голямата базилика в Плиска, но активна книжовна дейност под негово ръководство се осъществява на много места в различни околни манастири. По-късно седалището на школата е преместено в новата българска столица Преслав. След ръкополагането на Климент за епископ през 893 г., Наум заминава за Охрид, за да продължи неговата дейност в Охридската книжовна школа. Там продължава да работи неуморно, просвещава, учителства и твори до края на дните си. Край Охридското езеро основава манастир, който е запазен и до днес и носи името "Св. Наум". Умира в Охрид на 23 декември 910 г. и скоро след това е канонизиран за светец.

 Преславската и Охридската книжовни школи са показани в картата "Разпространение на българската писменост". Цялата карта ще откриете в  Атлас по история и цивилизации за 10. клас.