Разграбването на Рим от вандалите (455 г.)

След разделянето на Римската империя на Западна и Източна, нахлуващите в границите ѝ племена стават заплаха дори за сърцето на Империята - столицата Рим. През 410 г. Вечният град е превзет и плячкосан от вестготите и в следващите години римляните полагат много усилия за възстановяването от щетите. 45 години по-късно обаче Рим отново става жертва на разграбване, този път от вандалите, което е по-продължително и разрушително. След убийството на император Валентиниан III (март 455 г.) престола в Рим заема Петроний Максим. В опит да консолидира властта си, той иска насила да се ожени за вдовицата на предшественика си. Императрицата търси помощ от вандалския крал Гейзерик, който използвайки претекста, отплава от Картаген с голям флот и се насочва към Рим. Приближаването на врага стряска Петроний Максим, който опитва да избяга, но е убит от римската тълпа пред стените на града. На 2 юни вандалите превземат Рим и започват разграбване, което трае цели две седмици. Заграбено е много злато, сребро и други ценности, включително и статуи, унищожени са произведения на изкуството. Императорският дворец и римските храмове са опразнени от всички съкровища, които вандалите могат да пренесат. Хиляди римски граждани са пленени, включително императрицата и нейните дъщери. След напускането на вандалите, в Рим отново започват дейности за реконструкция и възвръщане на блясъка му.

Походът на вандалите към Рим през 455 г. е отбелязан в картата "Великото преселение на народите". Цялата карта ще откриете в   Атлас по история и цивилизации за 6. клас.

Стенна карта   "Разпадане на Римската империя. Великото преселение на народите".