Остров Таити

Таити е най-големият и най-населен остров в отвъдморската територия на Франция - Френска Полинезия. Има вулканичен произход, площта му е 1042 кв.км, населението - около 190 хил. души, а най-високата му точка достига 2241 м. Таити е част от архипелага Дружествени острови.

Историята на острова е белязана от заселването му от полинезийски мореплаватели от австронезийски произход, а по-късно от пристигането на европейските изследователи. Първият европеец, открил Таити, е британският мореплавател Самюъл Уолис, който акостира на острова на 19 юни 1767 г. и го нарича „Остров крал Джордж“. Установява мирни взаимоотношения с вожда на едно от племената и остава на острова около месец, обявявайки го за британско владение. Девет месеца по късно до острова достига френският мореплавател Луи Антоан дьо Бугенвил, който ръководи Първото френско околосветско плаване (1766-1769 г.). Той го кръщава "Нова Китира", остава там около десет дни и от своя страна го обявява за френско владение. Следващият европейски мореплавател, посетил Таити е Джеймс Кук, който през лятото на 1769 г, прави първите проучвания на острова и установява местното му име. От края на XVIII век Таити е колонизиран от английски протестантски мисионери, а от средата на XIX век става френски протекторат. След това преминава и през статут на колония и по-късно, заедно с околни островни групи става част от т.нар. Френска Полинезия с главен град Папеете, разположен северозападната част на Таити.

Остров Таити е показан в карата "Австралия и Океания". Цялата карта ще откриете в   Атлас на света.