Капитан Петко войвода - годишнина от смъртта

На 7 февруари 1900 г. завършват дните на знаменития български хайдутин и революционер Капитан Петко войвода.
Роденият през 1844 г. в село Доганхисар (днес Есими в Гърция) Петко Кирков Калоянов става хайдутин още на шестнайсетгодишна възраст, след като брат му е убит от турците и тръгва да търси отмъщение. Организираната от него хайдушка чета започва да действа в района на Беломорска Тракия и защитава населението там от жестокостите на чуждата власт. Макар и малобройна, четата има успех в битки с турски потери и славата ѝ се разнася из целия Балкански полуостров. През 1866 г. Петко войвода се среща с италианския революционер Джузепе Гарибалди и с него организират прочутата „Гарибалдийска дружина“, с която взима участие в Критското въстание в помощ на гърците. Заради проявената храброст, като ръководител, той получава званието капитан. След потушаването на въстанието се завръща с четата си в българските земи и продължава революционната си дейност в Тракия. С организиран отряд се включва и в Руско-турската освободителна война (1877-1878), като за действията си, по-късно е произведен в чин капитан от руската армия. След Освобождението той заживява във Варна и продължава да защитава интересите на българите, останали в пределите на Османската империя. През 1891 г. за прочутия войвода настъпват тежки дни. Оклеветен от варненския управител, той е хвърлен в тъмница и изтезаван месеци наред, а по-късно е интерниран в Трявна. След падането на Стамболов се завръща във Варна, където умира на 55-годишна възраст.

Районът на действие на хайдушката чета на Капитан Петко войвода е отбелязан в червено на картата "Националноосвободителни борби след 1856 г." Цялата карта ще откриете в  Атлас по история и цивилизации за 10. клас и в  Атлас по история и цивилизации за 7. клас.