Откриването на Соломоновите острови

 Испанските завоеватели на Америка, често са силно подвластни на легенди за несметни съкровища, които ги устремяват на различни откривателски експедиции. Такъв е и случаят с първата експедиция на испанския мореплавател и изследовател Алваро де Менданя де Нейра, която започва през 1567 г. и води до важни географски открития. Слушайки легенди на индианците кечуа за острови на запад, пълни със злато, испанците решават, че това е възможно да бъде земята на Офир, където според библейската легенда се намирали златните мини на цар Соломон. Те организират експедиция, чиято цел е да открие непознатата Южна земя, където може би се намира Офир. За нейн ръководител е избран мореплавателят Алваро де Менданя - племенник на вицекраля на Перу. Двата кораба на експедицията потеглят от Лима през ноември 1567 г., следват западна посока през Тихия океан и в началото на следващата година преминават край островите Тувалу. На 7 февруари 1568 г. експедицията достига до земя, за която Менданя смята, че е възможно да е митичния Офир. По-късно разбира, че това е дълъг остров, който кръщава Санта Изабел. Островът е част от голяма островна група, която испанците изследват и картографират в продължение на шест месеца. Така е открит архипелагът, кръстен в чест на легендарния еврейски цар Соломон - Соломонови острови. Експедицията не намира никакви съкровища, но се завръща в Перу през лятото на 1569 г. с ценна информация за редица географски открития. По обратния си път тя открива и множество острови от днешните Тувалу, Кирибати и Маршалови острови.

 Соломоновите острови, сред които и първият открит от Алваро де Менданя - Санта Изабел, са показани в картата “Австралия и Океания”. Цялата карта ще откриете в  Атлас на света.

 Стенна карта  “Австралия и Океания”.