Цеко войвода

 На 10 март 1807 г. в село Дългошевци (днес Замфир, Ломско) е роден българският хайдутин и националреволюционер, важна фигура в освободителните движения в Северозападна България - Цеко Петков, известен като Цеко войвода. Той първоначално е само помощник на хайдутите, които действат в северозападните български земи. Но както често става при хайдутите и при Цеко Петков лична трагедия го кара самият той да излезе хайдутин. След като турци посягат на сестрите му, Цеко отива в четата на Иван Кулин, а скоро след това става войвода на самостоятелна чета, с която наказва турците в региона за безчинствата им над населението. Участва в Браилските бунтове през 1841 г., а след като се завръща в родния край, активно се включва в подготовката на Видинското въстание от 1850 г. След избухването му, смело води отряда си в неравната битка с турските части. Година по-късно е арестуван и затворен във Видинската крепост. Освободен е през 1853 г. и веднага тръгва към Влашко, за да се включи като доброволец в Кримската война. На 70-годишна възраст неуморният борец за свобода взима участие като водач на доброволческа чета и в Руско-турската война (1877-1878 г.). След освобождението дядо Цеко войвода отстоява интересите на българското население като народен представител и участва в приемането на Търновската конституция. Посветил живота си на борбата за свобода, дните му завършват на 15 май 1881 г. в Лом.

 Името на Цеко войвода е изписано в района на действие на хайдушката му чета в картата „Националноосвободителни борби, 1839-1856 г.“. Цялата карта ще откриете в  Атлас история на България.