Битката при Ираклия (823 г.)

 Със сключването на мирен договор с византийския император Лъв V Арменец през 815 г., кан Омуртаг подсигурява стабилизирането на българската държава в следващите години. За Византия обаче следват години на разклащане на властта. През 820 г. император Лъв V e убит от привърженици на военачалника и негов съратник - Михаил, който веднага е коронясан за император. Новият император потвърждава договора с българския владетел и мирът между двете държави продължава. Междувременно срещу новата власт се разбунтува друг византийски военачалник - Тома, който е със славянски произход и е управител в Мала Азия. Той оглавява бунт, събира огромна войска, обявява себе си за император Константин VI (който реално е мъртъв от повече от 20 години) и в края на 821 г. с войска и флот обсажда Константинопол. Обсадата продължава две години, през които император Михаил II успява да отблъсква нападенията, но не и да пробие обсадата. Тогава кан Омуртаг решава да се намеси в конфликта и да окаже помощ на изпадналия в тежка ситуация византийски император. Българската войска тръгва към византийската столица и през пролетта на 823 г. край Ираклия (Хераклея) се изправя срещу войската на Тома Славянина. Воините на Омуртаг излизат победители в битката, с което на практика правят невъзможно продължаването на обсадата от остатъците войска на бунтовника. Скоро след това Тома Славянина е убит и гражданската война в империята приключва. Триумфът на бойното поле носи престиж за българския владетел и мирът между двете държави продължава.

 Битката при Ираклия е отбелязана в картата  „България при кановете Крум и Омуртаг, 803-831 г.“. Цялата карта ще откриете в  Атлас история на България.

 Стенна карта  „България при кан Крум и наследниците му (803-852)“.