Кочо Лютата

На 11 юни 1918 г., на 82-годишна възраст, умира българският хайдутин и революционер Кочо Георгиев Лютов, известен като Кочо Лютата. Роденият през 1836 г. в село Левуново (Мелнишко) Кочо Лютов започва хайдушката си дейност след бягство от Солунския затвор, където е затворен за убийство на турчин. Първоначално става четник при Ильо войвода и с неговата чета участва в Руско-турската война (1877-1878). По-късно събира своя чета, с която действа в района на Сяр, Мелник и Неврокоп, в защита на населението, останало под турска власт. Участва в Кресненско-Разложкото въстание, а след потушаването му продължава с четническата си дейност. При избухването на Сръбско-българската война (1885 г.) Кочо Лютата се включва като доброволец в Българската армия. След нея участва в акции на ВМРО, а при избухването на Балканската война (1912 г.) неуморният революционер отново се записва доброволец, въпреки че е вече на 75-годишна възраст. Така той става най-възрастният боец в Македоно-одринското опълчение, действащо през войната. След дълги години, отдадени на националноосвободителното ни движение, Кочо Лютата умира в Дупница след кратко боледуване. Хайдушките му години са възпети в песни от македонския край.

 Името на Кочо Лютата е отбелязано в района на действие на четата му в картата „Съпротива срещу Берлинския договор“. Цялата карта ще откриете в  Атлас история на България.