Блог категории

Втори кръстоносен поход

Дата: 27 Сеп 2020

През 1147 г. започва Вторият от поредицата кръстоносни походи, организирани от европейски християнски държави с цел възвръщане на Светите земи от мюсюлманите. Походът е отговор на християнския свят на превземането на графство Едеса от селджукски сили в края на 1144 г. Едеса е първата кръстоносна държава, основана след Първия кръстоносен поход, която попада отново в ръцете на мюсюлманите. Това кара папа Евгений III да призове рицарите на нова война в защита християнството. Походът е воден от двама европейски крале - Луи VII и Конрад III. Първа войската на Конрад III достига Константинопол и след известни пререкания с византийския император Мануил I Комнин преминава в Мала Азия. Германският крал разделя силите си на две части, като едната продължава по суша, а другата следва крайбрежния път. След него пристига и войската на френския крал, която продължава по суша към владенията на селджукските турци. И двете армии поотделно са победени от мюсюлманските сили в Мала Азия. Липсата на координация между двамата водачи води до по-тежки загуби. С остатъците от армиите си, те все пак достигат до Светите земи и през 1148 г., подсилени от рицари от Кралство Йерусалим, предприемат атака срещу Дамаск. Въпреки големите си усилия, рицарите претърпяват нов неуспех, който води и до отстъпление. Кръстоносната коалиция се разпада, всеки от кралете поема поотделно обратния път с недоверие и разочарование от другия. Неуспешният поход води до укрепването и обединението на мюсюлмански сили в района на Едеса. Другите три кръстоносни държави успяват да се запазят още известно време, но по-отслабени. Походът дава отражение и върху кръстоносния дух - вярата в успеха е подкопана и ентусиазмът за следващите походи намалява.

Вторият кръстоносен поход, заедно с имената на водачите му, е отбелязан в картата „Балканите и първите кръстоносни походи“. Цялата карта ще откриете в Исторически атлас на Югоизточна Европа.