Дата: 01 Ное 2020
Майстор Никола Фичев, известен като Кольо Фичето, е сред впечатляващите личности в българската история и култура през Възраждането. Роденият през 1800 г. в Дряново бъдещ строител и архитект, рано остава без баща и още в ранна детска възраст се налага да започне да работи като чирак. Първоначално учи занаят от тревненските майстори дюлгери, а по-късно надгражда знанията си от майстори от Корча и Брацигово. Усвоява също резбарство и каменоделство. Макар и да няма формално архитектурно образование, упоритостта, с която се учи, трудолюбието и безспорния му талант го издигат до всепризнат майстор в българското строителство и архитектура от Възраждането. За творенията си се вдъхновява както от западноевропейската архитектура, така и от традиционния български модел. Негово дело са десетки български църкви, много мостове, къщи, чешми, камбанарии и други. Сред най-емблематичните му творения, съчетали традиционни строителни подходи и новаторски решения, здравина и естетически вид, са Беленският мост над река Янтра, църквата „Св. Никола“ в Дряново и мостът над Дряновска река, църквата „Света Троица“ в Свищов, мостът над река Росица, църквата в Преображенския манастир. Скромният и отдаден на работата си майстор умира през 1881 г. в Търново. Оставя след себе си солидно и вдъхновяващо наследство от архитектурни творби, чието значение го превръща във важна фигура за националната ни идентичност. Като човек „който с изкуството си окриля свободомислието на народа си”, той се нарежда, макар и в по-широк смисъл, сред българските будители от периода на Възраждането.
Името на Кольо Фичето е изписано до родния му град в картата „Български будители, XVIII-XIX век”. Цялата карта ще откриете в
Атлас история на България.
Остави мнение/коментар