Въстанието на Карпош (1689 г.)

През втората половина на XVII век, под влияние на военните успехи на европейски сили срещу Османската империя, българското население се активизира и организира няколко въстания. След Второто Търновско въстание от 1686 г. и Чипровското въстание от 1688 г., българите от северните части на македонския край също се вдигат на бунт. Предводител на въстанието е войводата Карпош. Обнадеждени от успешния ход на австрийските войски по река Морава и превземането на град Ниш, хайдушките дружини се увеличават и населението се надига да отхвърли османския гнет. Въстаниците овладяват Куманово и Крива паланка, а Карпош се провъзгласява за „крал на Куманово“. Действията си войводата съгласува с австрийското командване. След оттеглянето на австрийската войска на север за зимуване, османските сили се насочват яростно към българите. Борбата е неравна и въстаниците са разбити, а Карпош е заловен и набит на кол. Населението търпи жестоки репресии.

Въстанието на Карпош е показано на картата „Съпротива срещу османската власт в края на XVII век“. Отбелязани са районът на въстанието (жълта щриховка), походът на австрийската войска и превзетите селища, действията на Страхил войвода и др. важни събития от разглеждания период. Цялата карта и легендата към нея ще откриете в   Атлас по история и цивилизации за 10. клас.