Дата: 08 Яну 2021
През 836 г. на българския престол се възкачва кан Пресиан. Това става след внезапната смърт на неговия чичо – кан Маламир, който не оставя наследник. Пресиан е син на маламировия брат Звиница и внук на кан Омуртаг. Българският владетел умело се възползва от отслабената византийска власт на Балканите, заради войната с арабите на п-в Мала Азия, и разширява значително територията на страната. През 837 г. той насочва войски към Западните Родопи и Беломорието, където има бунтове на славянски племена срещу византийската власт. С победата си край Филипи над изпратената от императора войска, Пресиан овладява областта и прекъсва сухоземната връзка между Солун и византийската столица. За пръв път българската държава се сдобива с излаз на Егейско море. През следващите години владетелят предприема още походи и присъединява към територията на страната обширни части от Македония включително земите около Охрид и Прилеп. По време на управлението си Пресиан води и първата война със сърбите, която продължава три години. Тя се оказва единственият неуспех на българския владетел. В резултат на успешните военни походи българските земи нараснали значително, славянското население на страната се увеличило, а политическото значението на България в международен план се повишавало все повече. Пресиан умира през 852 г., оставяйки на сина си Борис I силна и обширна държава.
Териториалните разширения на страната и главните военни походи при кан Пресиан (836-852 г.), както и българската победа край Филипи са показани на картата „България през първата половина на IX век“. В нея са изобразени и териториалните разширения, главни походи и битки на предшествениците на Пресиан, започвайки от кан Крум. Цялата карта и легендата към нея ще откриете в
Атлас по история и цивилизация за 10. клас.
Стенна карта
„България при кан Крум и наследниците му (803-852)“.
Остави мнение/коментар