Деветоюнският преврат (1923 г.)

През нощта на 8 срещу 9 юни 1923 г. армейски части, ръководени от Военния съюз, извършват държавен преврат против правителството на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) начело с министър-председателя Александър Стамболийски. Събитието остава в историята с името Деветоюнски преврат. На 9-ти сутринта столицата е в ръцете на превратаджиите без да е пролята кръв и властта отива в ръцете на ново правителство начело с проф. Александър Цанков. До добре организирания преврат се стига след силно напрежение в политическите среди, породено от управленски грешки на правителството и власт, граничеща с диктатура. В отговор на Деветоюнския преврат, земеделци от много райони в страната се надигат на въоръжен бунт срещу новия режим. Най-масово в т.нар. Юнско въстание е участието в Плевенско и Шуменско. Самият Стамболийски, който по време на преврата е в родното си село Славовица, застава начело на сподвижниците си от Пазарджишко. Недобре организираното противопоставяне е потушено бързо от новото правителство. Стамболийски е жестоко убит. Следва период на граждански конфликти и насилие.

Деветоюнският преврат е показан на картата „България след Първата световна война“. Със зелен цвят са изобразени районите, обхванати от последвалото го Юнско въстание, а с червени точки - районите, обхванати по-късно през същата година от Септемврийското въстание. Цялата карта, както и легенда за всички събития, отразени на картата ще откриете в Атлас по история и цивилизации за 7. клас, разглеждащ българската история от началото на Възраждането до началото на XXI век, а също и в Атлас по история и цивилизации за 10. клас.