Дата: 28 Май 2020
Пенчо Славейков е една от главните фигури в българската литература след Освобождението, които допринасят за нейното бързо развитие и модернизация. Роденият през 1866 г. в Трявна Пенчо Славейков е най-малкият син на известния български поет, публицист и политик Петко Славейков. В младежките си години заболява тежко и това променя целия му живот, белязвайки го с болка и страдание. С помощта на литературата той успява да намери начин да се справя с трудностите. Заминава да учи философия в Лайпциг, а след завръщането си в България, открил вече своя път в поезията, става централна фигура в литературния кръг „Мисъл“. За няколко години е директор на Народния театър и на Народната библиотека. Висококултурен и духовно богат, поетът Пенчо Славейков чрез забележителното си творчество успява да издигне българската литература и да внесе в нея нова модерност. Предложен е за Нобелова награда за литература от шведски професор, преводач на негови произведения, но заради неочакваната му смърт предложението не е разгледано. Поетът умира на 28 май 1912 г. в италианското градче Брунате.
Картата „Култура и образование в края на XIX и началото на XX век“ ще откриете в
Атлас по история и цивилизации за 7. клас и в
Атлас по история и цивилизации за 10. клас.
Остави мнение/коментар