Количка

0 артикула
Вижте всички статии

Сърбия при цар Стефан Душан

 

???? Средновековна Сърбия достига до върховата си точка на държавно-политическо развитие и териториално разширение по време на управлението на цар Стефан Душан (1331-1355 г.). Представителят на династията на Неманичите и внук по майчина линия на българския цар Смилец, след възкачването си на сръбския престол, установява мирни отношения с новия български цар - Иван Александър (1331–1371 г.). За скрепяване на мира между двете балкански държави е уговорен династичен брак и на 19 април 1332 г. се състои сватбата на Стефан Душан със сестрата на Иван Александър - Елена. Новата сръбска царица участва активно в политиката и спомага за добрите сръбско-български отношения по време на управлението на Стефан Душан, който има грандиозни планове за разширение на царството си. Експанзията му е насочена включително и към загубени от българите територии, които по това време са византийски, на юг и югоизток от сръбската граница. Сръбските войски навлизат в област Македония, овладяват Охрид, Костур, Сяр, а също и Халкидическия полуостров с изключение на Солун. До 1348 г. сърбите успяват да присъединят към царството си Тесалия и Епир. През 1346 г. Стефан Душан е коронясан в Скопие за "цар на сърби и гърци". Голямото царство, което създава обаче не успява да се задържи дълго в тези граници и скоро след внезапната смърт на царя през 1355 г. се разпада.

✅ Сръбското царство при Стефан Душан е показано на картата "Балканите в навечерието на османското нашествие". Чрез граници са показани и етапите му на разширение. Цялата карта и легендата ще откриете в ???? Историческия атлас на Югоизточна Европа.

✅ Карта "България, Византия и Сърбия към средата на XIV век", в която също е показано разширеното Сръбско царство, ще откриете в ???? Атлас по история и цивилизации за 6. клас.

 

Остави мнение/коментар

Код за сигурност
    Все още няма коментари