Островите Галапагос

През март 1535 г. испанският свещеник Томас де Берланга пътува към Перу, за да уреди спор между конкистадора Франсиско Писаро и негови подчинени след завладяването на империята на инките. Корабът, с който плава, е отклонен далеч на запад от маршрута си от силни насрещни ветрове и така на 10 март той случайно открива островите Галапагос. Първата карта, в която присъства островната група, е от 1570 г. от атласа на фламандския картограф Абрахам Ортелий. Първоначално островите са използвани от пирати за скривалище на разграбеното от корабите, а през XVII век се появяват и заселниците, много от които - китоловци. В началото на XIX век Галапагоските острови са анексирани от Еквадор и са част от територията на страната и днес. През 1835 г. островите са посетени и изследвани от Чарлз Дарвин. Наблюденията му там играят значителна роля за формирането на теорията за еволюцията.

Островите Галапагос са разположени в Тихия океан от двете страни на Екватора, отдалечени са на 970 км западно от бреговете на Еквадор и представляват архипелаг от 13 по-големи острова (с площ над 10 кв.км), 6 средни острова (с площ 1-10 кв.км) и малко над 100 малки островчета и скали. Общата площ на архипелага е към 8 000 кв.км, а населението му - около 30 000 души. Галапагоските острови са известни най-вече с уникалните си представители на флората и фауната, сред които са морската игуана, галапагоски морски лъв, галапагоски пингвин и др. Там обитава и най-голямата костенурка на земята - Слонската костенурка, на която е именуван архипелагът (от испански език). За съжаление човешкото присъствие и развитието на туризма в региона водят до застрашително намаляване на някои уникални видове животни и растения и те са поставени под закрила.

Островите Галапагос са показани на природогеографската карта на Южна Америка. Цялата карта ще откриете в Атлас по география и икономика за 6. клас

Стенна  Природогеографската карта на Южна Америка.