Николай Павлович

На 9 декември 1835 г. в Свищов е роден българският възрожденски художник Николай Павлович. Баща му - Христаки Павлович е голям просветител, който с дейността си допринася за културното издигане и развитието на образованието на българите през първата половина на XIX век. Николай Павлович остава сирак едва на 13-годишна възраст, но израснал в среда на образовани хора, той поема по път, свързан с културно развитие. Седемнайсетгодишен той постъпва във Виенската художествена академия, а по-късно учи и в Мюнхенската. За образованието си е подкрепян финансово от видния учен д-р Петър Берон, за когото рисува илюстрации към някои от книгите му. След завършването си Николай Павлович се връща да твори в родината. Рисува много картини с историческа тематика, портрети, църковна живопис и др. Сцените от родната история, пресъздадени от художника, будят възхищение в хората и въздействат върху националното съзнание и чувство на гордост. Едни от най-известните му творби са „Цар Симеон пред стените на Константинопол“, „Обединена България“, „Мизия, Тракия и Македония, разделени от Берлинския конгрес“. Създава портрети на редица видни български граждани, включително и известния портрет на д-р Петър Берон. Изписва иконостаса в църквата „Св. Троица“ в родния си град. През 1885 г. художникът участва като доброволец в Сръбско-българската война, а по-късно става преподавател по рисуване в Софийската класическа гимназия. Умира на 58-годишна възраст. След себе си оставя истинско богатство от картини.

Името на Николай Павлович е изписано до родния му град на картата „Български будители, XVIII-XIX век“. В картата са показани родните места на редица изтъкнати български будители, които с делата си са допринесли много за просвещението и националното самосъзнание на народа ни. Цялата карта ще откриете в  Атлас по история и цивилизации за 7. клас и в Атлас по история и цивилизации за 10. клас.